Рамаяна е древен индуистки епос, който разказва историята на пътуването на принц Рама за спасяване на съпругата му Сита от краля на демона Равана. Епосът се приписва на мъдреца Валмики и е разделен на няколко книги или глави.
Историята започва с Рама, седмия аватар на индуисткия бог Вишну, като принц на Айодхия. Той е заточен в гората в продължение на 14 години от мащехата си Кайкей, която е манипулирана от прислужницата си Мантара. Съпругата на Рама, Сита (която е въплъщение на съпругата на Вишну – Лакшми) и неговият лоялен брат Лакшмана, го придружават в гората. Докато са в гората, те срещат различни мъдреци и същества, включително Хануман – легендарният крал на маймуните и сред най-тачените индийски божества, който става всеотдаен съюзник на Рама в неговото приключение.
Централният конфликт възниква, когато десетоглавият крал-демон на Ланка – Равана, чува за красотата на Сита. Той я пожелава за себе си. Равана създава план и отвлича Сита, завежда я в царството си в Ланка. Рама научава за отвличането на Сита и търси помощта на маймунската армия, водена от Хануман. Със съдействието на Хануман и неговите маймунски воини Рама изгражда мост (известен като Рам Сету) през морето, за да стигне до Ланка.
В епосната битка, която следва, Рама и неговите съюзници, включително маймунския крал Сугрива и неговата армия, се борят срещу силите на Равана. Рама показва страхотна храброст и умения, в крайна сметка убива Равана и спасява Сита. След завръщането си в Айодхия Рама е увенчан като крал и той управлява с правда и състрадание. Успешно установяв период на мир и просперитет, известен като Рам Раджа.
Рамаяна изследва различни теми като триумфа на доброто над злото, значението на правдата, лоялността, предаността и силата на божествената намеса. Счита се за един от двете основни санскритски епоси на древната индийска литература, заедно с Махабхарата и продължава да бъде почитан и влиятелен текст в индуистката култура.
