В сърцето на арменската митология се крие завладяващата история за Вахагн, божество, прославено със своята смелост, сила и огнена природа. Роден от божествена любов и предопределен за величие, историята за раждането на Вахагн е централен разказ в арменския фолклор, предлагащ прозрения за културното наследство и ценностите на тази древна цивилизация.
Произход на мита
Този мит на арменската митология пряко кореспондира с ирано-индийските разкази за божества, чиито основни сили са гръмотевицата и светкавицата. Най-често те са се борили именно срещу огромни гущероподобни, които са искали да причинат зло на хората. Защо е бил толкова повтарящ се този мит, учените не са единодушни по въпроса.
Самото име на Вахагн произлиза от прозвището на древноиндийския гръмовержец Индра- Вритрахан. Последният, в зората на древноиндийската цивилизация, е стоял най-високо в митологията им, докато концепцията за тримурти не надделява и Индра бива изтласкан.
Трябва също така да се изтъкне, че митът за раждането на Вахагн има доста интерпретации, които си противоречат една с друга, поради устната традиция, с която са се предавали тези истории.
Раждането на един бог
Благодарение на арменския историк от V век сл. Хр. Мовсес Хоренаци имаме запазена песен от т.нар. устни разказвачи – гусаните за появата на Вахагн на този свят.
Небето беше в родилни мъки, земята беше в родилни мъки,
пурпурното море също раждаше;
в моретата родилните мъки също се провеждаха
малката червена тръстика.
По дължината на тръстикова тръба димът се издигаше,
Пламъкът на тръстиковата тръба се издигаше.
И от пламъка
изскочи червенокосо младо момче.
Той имаше (богоподобен) огнена коса,
и имаше пламък за брада,
а очите му бяха слънца.
(адаптирано от превода на английски от Вячеслав Иванов)
В други адаптации се говори, че богинята на любовта Анахит имала връзка с човек с име Вахагнак, който е бил смел и доблестен герой. Върховният бог Арамазд обаче бил против и накарал Анахит да се откаже от героя. Тя не пожелала, предизвикващо гнева на Арамазд и той я прогонил от божествените селения, като вече на Земята, тя родила смелия войн. Тази интерпретация е по-неизвестна, особено в българските среди, където митът следва друга логика.
Характеристики и положение в арменската митология
Вахагн е считан за бог на войната, както и на гръмотевицата и слънцето. Той е част от триумвирата заедно с Арамазд и Анахит. Също така той покровителства смелостта и победата. Често е изобразяван с огнена коса, брада от пламъци и очи, светещи като самото слънце.
Както повечето свърхчовешки създания и той имал заложена цел – да спаси човечеството от драконите, които в арменската култура били наричани вишаби и съответно носели злото със себе си. Като народ, който е бил основно съставен от земеделци тези злини се основавали за бури, гръмотевици и мълни, земетресения, както и свърхестествени явления от древните времена като слънчево и лунно затъмнение. Накратко – всяко нещо, което застрашавало реколтата и не могло да бъде обяснено.
Вахагн започнал битка с тях и успял един по един да надвие вишабите, като след това бил наречен Вишабоборец. Това е един от крайъгълните камъни на арменската митология, която превръща богът на войната в централна фигура в техния пантеон.
Семейство и наследници
Един ден, Вахагн се разхождал покрай Ефрат и забелязал, че в руслото на реката имало дебели облаци, които сякаш неестествено били поставени там. Мислейки, че това е номер на вишабите, той решително влязъл в реката и облаците магически се разтворили. Вместо дракон, той съзрял, че в руслото на реката се къпала неземно красива девойка – Астхик. Двамата се влюбили от пръв поглед и заживели щастливо.
Самата Астхик претърпяла няколко промени в арменската митология. Първоначално е била считана за създателка на рая и земята (както е било в изначалните модели на митологията), но впоследствие тази роля иззел Арамазд, а тя била понижена до ролята на божествена девица. Анахит, от друга страна, станала богинята-майка, която покровителствала любовта. Чак, когато Вахагн се оформил като бог в арменския пантеон, Астхик отново заслужила място там, като негова съпруга. Често е сравнявана с древноелинската Афродита, както и вавилонската Ищар.
Децата на тази двойка са не по-малко известни от техните знаменити родители. Техният предполагаем първороден син – Хайк – бил смел герой и успял да спаси света от тиранина Бел, който целял да го превземе и подчини всички народи. Именно Хайк е легендарният основател на Армения, като той с негови приятели построил първия им град. Затова днес арменците наричат себе си “Хай”, а родината си – “Хайастан”.
Друг известен син на Вахагн и Астхик бил Арам, който бил също прочут войн и побеждавал враговете на родината си. Затова останалите народи започнали да наричат народа “арменци”, а страната “Армения”.
Връзка с останалите религии
Вахагн е отъждествяван с множество герои и богове от най-различни религии. Ето кратък списък с вероятните му двойници:
- Херакъл или Херкулес
- Аполон
- Марс
- Индра
- Архангел Гавраил (след приемането на Християнството от древна Армения)
- Веретрагна
- Тешуб (един от най-древните ирански богове, окачествяван като бог на бурята)
Наследство и културно значение
Историята за раждането и героичните подвизи на Вахагн е нещо повече от мит; това е отражение на издръжливия дух и устойчивост на арменския народ. Той представлява ценностите на храброст, решителност и любов – елементи, които определят арменската култура от векове.
Днес Вахагн остава видна фигура в арменската култура и фолклор, символ на надежда и сила за нацията. Неговата история продължава да се предава през поколенията, доказателство за непреходната сила на митологията при оформянето на идентичността на един народ.
В сърцето на богатото културно наследство на Армения, легендата за Вахагн остава като напомняне, че дори и в лицето на несгоди, любовта, смелостта и героизмът могат да надделеят, запалвайки пламъците на вдъхновение в сърцата на онези, които чуят историята му.
